16.12.09 г.

Квилинг - що е то?

Квилингът (Quilling или Paper Filigree) е вид изкуство, в което се използват хартиени ленти, които се навиват, оформят и залепват, за да се създадат различни дизайни. Хартията се навива с помощта на специален уред, в България го наричаме жаргонно “навивачка” (използваме клечка за зъби, разрязана в единия край или игла със счупено в горния край ухо или всяко нещо, което може да се пригоди за целта; в чужбина си имат специален уред). Името на това изкуство идва от “quill”.

Хартията се навива, отпуска се до желания размер, залепва се в края и се оформя в някоя от основните форми:
Елементите се подреждат във вид на цветя, листа и други орнаменти, наподобяващи изделия, оформени от желязо (“ironwork”).

Това ми напомня, че като малка обожавах да гледам как се правят метални орнаменти... С хартия е по-лесно.

По време на Ренесанса, френски и италиански монахини и монаси използват квилинга за украса на книги и религиозни предмети. Най-често използват ивици хартия изрязвани от позлатените краища на книгите. Тези позлатени хартиени ленти се навиват за създаване на квилинг форми.

Според
други източници това не е вярно, т.к. по онова време копията на Библията били твърде малко (едва около 1455 година Йохан Гютенберг изобретява подвижната печатарска машина и на година се печатали около 180 библии, като всяка била ръчно рисувана), а и едва ли някой монах би осквернил по този начин Свещената книга или която и да е книга. Няма как да се докаже от къде произлиза квилинга, но поне се опитах да изкажа някои теории. За съжаление няма много запазени хартиени произведения – все пак хартията лесно се унищожава, податлива е на влага и опожаряване. Възможно е квилингът да е възникнал наистина много много отдавна, след изобретяването на хартията някъде в Далечния Изток.

Има множество
антични реликви, изработени с помощта на тази техника, но повечето, които могат да се видят днес на снимки датират от 19ти и началото на 20ти век.

Тази снимка също дава добър historical background за използването на квилинга – шкафче, принадлежало на Джордж III.

През 18-ти век квилингът добива популярност в Европа, когато дамите от висшето общество започнали да се занимават с него. Това било едно от малкото неща, които те можели да правят без да преуморяват умовете си или благородния си нрав. Квилингът се разпространил и в Америка по време на Колониалната епоха.

Квилингът намира приложение за декориране на дамски чанти, картини и рамки, кутии, дори мебели.

В края на 18-ти век квилингът губи популярност, т.к. се считало, че жените могат да се занимават с по-полезни неща. Дали за това или поради други социално-икономически фактори, квилингът постепенно замира по време на Викторианската епоха, но се съхранява благодарение на шепа отдадени на изкуството хора. Интересът към него се подновява към 1960-70 година.

А днес, поради нарастващия интерес към изработката на картички, албуми и други неща от хартия, квилингът се разпространява все повече, като преминава през много трансформации и техниката, стиловете и материалите се променят с годините. Вече съществува дори 3D – квилинг (нещо, за което все още се чувствам малка.




Горните снимки са взети от тук:

Днес квилингът се радва на голяма популярност, макар в България все още да не е широко разпространен. Използва се за украса на сватбени покани, картички, кутии, за направата дори на картини. Квилинг-творби могат да се видят в художествени галерии в Европа и САЩ и е изкуство, практикувано в цял свят.

Макар много хора да се отнасят с пренебрежение към това хоби (или изкуство), броят артисти, които преоткриват потенциала на квилинга расте. В чужбина дори има
галерии, които се опитват да “прокарат” квилинга.

Като източници за моята кратка историческа справка използвах:

http://en.wikipedia.org/wiki/Quilling

http://www.gemstatequilling.com/history.php

Лично аз научих за квилинга от
хоби-форумите на bg mamma – там може да прочетете много полезни съвети и да видите прекрасни творби на сръчни българки.

Искрено се надявам някой ден в България квилинг-маниаците да сме повече. И както предупреждават във форума:

Внимание! Квилингът води до пристрастяване!

15.12.09 г.

Earrings made of paper

the WORLD (just L. from Death Note)

the WORLD

Within the spreading darkness, we exchanged vows of revolution
An evil flower that sprouted because it was loved
Because I can’t let anyone interfere
With everything that’ll come about from now on

The future that the fruit told me of
The city that has forgotten reasoning
The present time is distorted black
Dreams, turn into ideals

Why? Am I a broken Messiah?
Everyone wished for a “finale”…

Within the spreading darkness, we exchanged vows of revolution
An evil flower that sprouted because it was loved
I can’t let anyone interfere
With everything that’ll come about from now on

Someday, I’ll show you
A shining sky

Why? Am I a broken Messiah?
Everyone dreamt of a “paradise”…

Within the spreading darkness, we exchanged vows of revolution
An evil flower that sprouted because it was loved
I can’t let anyone interfere
With everything that’ll come about from now on

Someday, I’ll show you

A shining world


(това е английският превод на песента, с която започва Death Note, а L. е един от главните герои)

Предизвикателство в зелено


Един приятел поиска да направя картичка с алигатор, боксови ръкавици, люта чушка и слънце. Струваше ми се абсурдно и невъзможно (и нямаше да е, ако не бяха няколко човека, които удариха едно рамо).

Това за мен беше поредното доказателство, че хората есто надскачаме себе си и... очакванията си :-)

More Cards

For Butterflies' Lovers

Flowers all around

Warmth

Eye of a Woman

Eagle

Fly little birds, fly!

Pink

Frames


Може би тук е мястото да кажа, че без форума на bg-mamma:
никога нямаше да съм чула за нещото, наречено quilling (скоро ще публикувам малко информация за това изкуство).

А без приятелите ми, които безрезервно вярват в мен, щях да съм се отказала много много отдавна.
 
Благодаря Ви!!!

Cards

Стъпка по стъпка, като новородено, се научих да ходя. Е, може би по-точно би било да кажа, че се научих да прекарвам 90% от свободното си време в компанията на ножици, хартия, лепила...

Не страдам от липса на въображение и определено хартията е добър материал за изразяването му.

Малко ми е жал за дърветата, които са отрязани, за да се произведе цветна хартия, но хубавото е, че се научих да НЕ хвърлям хартия. Все някога, все за нещо... може да влезе в употреба.

Чувствам се удовлетворена, когато моите разни безобразни картички се харесат.

Една усмивка не коства усилия. Но една усмивка може да направи хората щастливи.

Усмихвайте се!!!


Sun_flower


За рождения ден на Слънцето подарих цвете от хартия.
Може би най-слънчевото нещо, което съм правила до сега.
Но какъвто Човека - такъв и подаръка :-)

Faces

Oбичам предизвикателствата... 

Харесах си една рисунка в интернет и си направих пано - единственото нещо, което оставих за себе си. Не съм сигурна, че ще видите идеята, защото проектите са едно - реализацията - нещо съвсем различно... За мен това са лица, които се вглеждат в мен.

Винаги съм имала слабост към очите. А и нали "не съм сама" - това са част от Моите лица - онези слънчевите... и другите... по-мрачните...

Toucan

След като мина доста време от прохождането ми в квилинг-а, реших да се предизвикам и да подаря на любимото ми заведение една мини-картина. Смея да твърдя, че това ми даде голям тласък - видях, че мога да се справя и се пристрастих. Сега стои на видно място в заведението и стомахът ми се свива всеки път, когато някой се спре да го погледа Туканчето ми :-)

Ето така проходих в квилинга преди година...