21.04.11 г.

Покани за сватба II

За втори път ми възлагат задача да правя покани за сватба.

И сега са близки хора. Едни от най-близките. Аз ги запознах.

:-)

А те ми подариха едно малко сребърно Купидонче, което да улучи мен най-после. Нещо не ми е лирично днес и няма да ставам сантиментална, за това...

По същество.

С бъдещата булка бързо избистрихме модела.

Изисквания... имаше :-)

Нещо, което се доближава до природата, с акцент бордо, изчистено.

И се започна едно навиване на розички, лепене на перли, рязане на листенца, оразмеряване на картони, наместване на мрежички, връзване на панделки.

И така - до 25.

(А тези дни още 45 за table картичките)

Крайният резултат хареса както на мен, така и на младоженците и доколкото знам - на останалите поканени - също.



Пожелавам Ви хубави почивни дни и весел Великден!

20.04.11 г.

Дъръ бъръ

Позагубих се в последно време.
Нямах време и желание за творчество, но слънцето изгря и довечера ще правя table картички.

Междувременно бялата ми лястовичка, символ на надеждата, попадна в Картичкофурийското трио, което много ме зарадва. А пък Мечо Пуф е на заглавната страница на yahoo quillpictures и самата аз се шашнах като видях. Мънички поводи за радост :-)

Поздравления и тук за триото, което представи техниката квилинг при Гала в "На кафе". Нямам думи да опиша колко мило и приятно ми стана. И се почувствах... горда :-)

Обещавам следващите ми включвания да бъдат с поканите и table картичките и (най-после) с Пипи, стига съм се страхувала да я започна.

That's all folks!

(това е моя реплика, трябваше аз да я кажа...)

Ами кажи я де!

:-)

Хубава вечер, мили другарчета!

6.04.11 г.

Пролетно

Нарязах лентите за Пипи и половината отидоха за обеци. Страхувам се да я започна. Странно, нали.

И понеже ми е скучно и мрачно, публикувам... Пролетно.

Усмихвайте се!



:-)

4.04.11 г.

Черни котараци

С широка усмивка публикувам този подарък в рамка.

Един мой приятел имаше рожден ден в сряда. А като човек, който си има (почти) всичко, реших да му подаря нещо малко, но идейно. Не че символиката е много дълбока, но след промоцията на албума на Миленита, без да искаме и двамата настроихме за мелодия на звънене от другия - "Черни котараци". Преди да ми се счупи телефона, разбира се, но това е трета тема :-)

Купих си скалпел и направих Опит Първи в прецизното изрязване.

Пробвах и салфетната техника, но тъй като резултатът беше плачевен, преопаковах рамката в черна хартия.

Снимката е ужасна, с отражение на ръка и апарат, но не винаги се сещам да снимам на дневна светлина.



И за финал - вдъхновението :-)

Надежда

Понякога идеите идват без да питат. А тези са ми най-скъпите. Минават през ума като светкавица.

Такава беше и тази.

Когато видях новото предизвикателство на Картичкофурии, зададено от Двете елши - Pop-up картичка, идеята долетя на секундата. Търпеливо изчака една седмица да бъде осъществена.


Всички сме чели "По жицата" на Йордан Йовков. Понякога надеждата идва отвън. Но всъщност тя е вътре в нас.

Бялата лястовичка е символ на надеждата и се свързва с Доброто.

А когато се замисля за надеждата, освен за Йовков, се сещам и за Джани Родари.

Надежда

Ако можех да имам едно
магазинче със две полички ,
бих продавал ... познайте какво ?
- Надежда ! Надежда за всички .

"Купете ! С отстъпка за вас !
Всеки трябва надежда да има ! "
И на всеки бих давал аз ,
колкото трябва за трима.

А на тоз , който няма пари
и само отвънка поглежда ,
бих му дал, без да плаща дори,
всичката своя надежда.

Джани Родари

А ето как двете ми асоциации оживяха в картичка...