9.02.12 г.

Истории

Зимата навън ни е сковала - чисто физически, защото хората са се оковали в проблемите си много преди минусовите температури да са главни герои в прогнозата за времето. 
До такава степен ни е стиснала за гушите, че забелязвам как озлоблението на всички нараства и да си призная - изобщо не ми харесва. Все по-често усещам негативната енергия, витаеща наоколо и знам, че ако попадна в капана й, ще се разболея.
Ще кажете - нормално при тази ситуация в България, Европа и света.
И донякъде ще ви разбера.

Но имах нужда някъде да изкрещя, че ме задушава - не толкова зимата, колкото студа в хората.

Всички творящи ще разберете следващите ми думи.
Бягам в хартията. Още една причина да съм Щастлив човек - имам какво да ми изчисти главата и душата, когато външният свят ме притисне. Не се давам лесно :)

А ако успея да накарам дори само един човек да се усмихне - денят е станал по-топъл и мога да заспя малко по-удовлетворена.

Стига толкова.

Сега ще взема вълшебната пръчица и ще се превърна в котка. Няма да мяукам. Нито да мъркам. Не съм добра актриса :) Просто ще се протегна дълго, сякаш току що съм станала от мекия диван, муцуната ми ще се разтегли в прозявка, защото "няма живот преди кафето" (а още не съм го изпила), ще се затътря мързеливо до прозореца, кротко ще седна и ще зарея поглед към Слънцето - някъде там над снега, над негативното, над черните дупки в душите на хората, а то ще ме погали с лъчите си. А когато залезе, ще го очакваме двама - Слънчогледът и аз.


----------
I took the magic wand and transformed myself into a cat - sitting calm by the window, looking at the Sun - somewhere over the snow, above the negative and above the black holes inside people's souls, waiting for all that cold to pass. And when the Sun goes down, it will be awaited by two - the Sunflower and me.