21.02.13 г.

3/3


Отглеждам си идеи. Не за друго, ами съм толкова разсеяна, че забравям да полея цветята, като малка счупих буркана на рибите, котката ми реши, че ще й е по-добре да се хвърли от осмия етаж, а кучето се наложи да го оставим на село, където добри и мили съседи го нахраниха. С отрова. Но някой ден ще гледам нещо живо, обещавам.
Засега ограничавам опитите си до няколко саксии, които не капризничат за време, внимание, светлина и вода. Някой ден искам куче, ако имам двор.
За какво говорих. Да. За идеите. Като отворя очи са накацали по тавана, гледат ме ококорени и крещят
"избери мен, избери мен".
Само че сутрин съм толкова неадекватна, че всеки избор би бил... неадекватен. Затова си избирам идеи след кафето. Да не кажа, че ги избирам чак вечер като се стъмни.
Та в тъмното се роди Тя.
На светло видях грешки, този нос трябва да е по-високо например... и по-надясно.
И все пак очите на непознатата, опитът да "навия" Бьорк и този... последен от серията, портрет, ми доставиха голямо удоволствие и ме върнаха към безсънните "творчески" нощи.
Има и други идеи по тавана :-)
КаРи

13.02.13 г.

All is Full of Love

You'll be given love

You'll be taken care of

You'll be given love

You have to trust it

Maybe not from the sources
You have poured yours
Maybe not from the directions
You are staring at

Trust your head around
It's all around you
All is full of love
All around you

...

И макар днес да е 13 февруари, 
тази публикация не е свързана със Св. Валентин.
След предния ми опит на тема 
"faces, abstract quilling
/или нещо подобно/, 
идеята ми хареса и я продължих.
Харесах изображение във vectorportal, направено по тази снимка:
Привлече ме тъмнината в погледа и силно изразената женственост.
Посветих им не малко часове, 
макар да харесвам едва няколко песни на Bjork.
Всъщност не съм убедена до колко е доловима приликата и има ли я изобщо, надявам се Вие да кажете :-)


Оставям Ви с музиката й и не забравяйте да показвате чувствата си към любимите хора всеки ден!
('cause) All is full of love...

Кари

2.02.13 г.

Eyes. Of a stranger.

Здравейте!
След дълго нежелание да "навивам хартийки", както наричат куилинга някои мои познати, и след известно време размисъл по въпроса "защо" май открих истинската причина. Просто се бях уморила от цветя, обеци и куилинг в смисъла му на "навити ленти". 
Отговорът беше пред мен:
"опитай нещо различно".
Започнах ровене във форуми, сайтове, галерии, реших какво ще е различно-то. Намерих си шаблон (уви, не умея да рисувам хубаво) и се залових, но не за работа, а за удоволствие.

В тази жена, още когато видях рисунката, ме впечатлиха очите, които впоследствие доведоха до разочарование от първия опит, но и които ме накараха да се заинатя и да преборя нежеланието си да правя едно и също нещо два пъти, и въпреки него да дам всичко от себе си, за да "изкусуря" творението си.

"Eyes. Of a stranger", 
така я кръстих, като в песента на Queensryche... 
нищо, че очите на непознатия там са очите на самия лирически герой, който се вижда в огледалото... 

"I lie awake and sweat, afraid to fall asleep
I see your face looking back at me

And I raise my head and stare
Into the eyes of a stranger
Ive always known that the mirror never lies
People always turn away
From the eyes of a stranger
Afraid to know what
Lies behind the stare "


Но да не се отплесвам.

Винаги са ме привличали Очите. Не само на хората. Сигурно, защото са прозорец към душата - единственото обяснение, поне за мен, на желанието да се вглеждаш и да потъваш, или да отместиш поглед...

"Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; – музика – лъчи
Не искат и не обещават те…
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли…
Не искат и не обещават те! -
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете…"
 Ех... Яворов.

Избрах нещо "простичко" като за начало.
Това беше пълна заблуда. 
Простичко, ама друг път! 
Първо се получи вампир, без майтап! 
Вампир, който не искам да тършува из блога ми и няма да ви покажа, 
нищо че имах намерение и я снимах. 
С глава чесън пред нея :-)

Финалният резултат.
Отворих си очите за необятните възможности на куилинга. 
И се влюбих още повече. 
В детайлите.
Докато я снимах, непознатата с привличащите очи се държеше като жива! Не харесвала левия профил, или десния, или пък светлината й падала лошо. И макар да стоеше неподвижно, при различен ъгъл на снимане разкриваше по нещо ново.
Колкото повече се вглеждам, толкова повече кусури откривам, но въпреки това съм безкрайно доволна от резултата. Направих една непозната... близка и чувствена. 
Сякаш дадох душа на тези очи.

А това е нещото, което обичам най-много в куилинга.
Вдъхва живот.

КаРи