Понякога усещането да предизвикаш сам себе си - заради обстоятелства или просто така - е несравнимо с всяко друго предизвикателство.
В последния почивен ден от миналата, всъщност тази, седмица бях твърдо решена да се справя с поне част от чакащите проекти, които отлагам заради непрекъснатия стремеж на душичката ми да пътува или просто да се разхожда в парка. Заредих се със слънце и в ранния следобед вече бях привела стаята си във вид, подходящ за творчество.
Седнах и с изненада открих, че вкъщи нямам никакво лепило. Изпаднах в лек ужас за няколко секунди, защото това означаваше, че проектите отново ще останат за "по-натам", но в следващия момент предизвикателството беше на лице - да сътворя нещо без лепило.
Така се роди и тази семпла картичка - с едно картонче, два вида мъниста - дървени от едни много стари сандали и от фимо - останали в една кутийка от предишното ми хоби в три реда от канап. Заради тази комбинация отива и в Щурото предизвикателство.
Не е кой знае какво, но си я харесвам - заради това, че обстоятелствата ме предизвикаха, но не им се дадох.
Усмихнат ден,
КаРи
2 коментара:
Хм, интересно предизвикателство се е получило при тебе и в резултат на това наистина една семпла картичка, която привлича с чистотата си. Успех!
Кари, няма по-смело нещо, от това да предизвикаш сам себе си! Браво!
Благодаря ти за участието в Щурото предизвикателство!
Публикуване на коментар