За момчето, което не се страхува да бъде различно :-)

Време е.

За завръщане. 
Ще се случва по-рядко, трябва да си пазя ръцете.

Но си спомних радостта от създаването. Тръпката да направиш нещо специално за приятел. Да видиш идеята в главата си. Да се опиташ да я реализираш. Да излезе нещо друго. Което отново може да ти хареса. С усмивка от ухо до ухо да я подариш и да ти трепери отвътре само заради погледа на отсрещния.

Е, Хартиената Вещица се завръща с Happy Bee-Day картичка. 

Не посмях да навивам елементи и въпреки това много й се зарадвах.

На пръв поглед - нищо особено, да  не кажа "не особено добър подбор на цветове":

Моят приятел, който не се страхува да бъде различен обича катерици. И когато развърже въженцето...Изненадите не свършват до тук...Под панделката чака следващата изненада - малка книжка с пожелания...Мисля, че си я хареса. Достатъчно нестандартна. И пълна с изненади.
Длъжна съм да кажа, че не умея да рисувам. Катериците намерих в нет-а.

Happy Bee-Day, Веско!

Това трябва да се види, наистина!

Днес попаднах на невероятен блог. Вярно - из нета е пълно с красота и полезна информация, но този блог определено трябва да се види, ако сред интересите ви фигурира думата "хартия".

Изумена съм.

И това е слабо казано.

Ето линк:

http://allthingspaper-annmartin.blogspot.com/

Ан Мартин, САЩ - дизайнер, писател & учител.

Тъжно ми е.

Обичам квилинга. И ако трябва да съм честна... е едно от малкото неща, които успяват да ми изчистят главата от ежедневието.
Но ми забраниха да си ползвам ръцете повече от необходимото. Не обичам да се оплаквам, обаче... плаках, когато прибирах хартиите и лепилата сякаш за последно. Квилингът наистина води до пристрастяване.

И ти става празно, когато се наложи да се откажеш (надявам се временно - месец-два) от нещо, което обичаш.

От усмивките, които се появяват по лицата на хората. От тихите занимания нощно време или във всяка свободна секунда. От това навсякъде да виждаш хартия и да си мислиш как би могло да стане нещо красиво от нея.

Ще бъде трудно, но знам, че Хартиената Вещица ще се завърне.

А докато дойде този момент, ще се наслаждавам на творбите ви, макар и по-рядко и ще се радвам на хубавото време.

Една тъжна публикация. С оптимистичен край.

I'll be back. Soon :-)