30.12.11 г.

Последно за 2011

Здравейте, мили хора :-)
Тази година се изниза неусетно, почти не остана.
Беше красива, пълна с всякакви емоции и преживявания, взе много, донесе повече, но ето че в края й мога да се похваля с чудесно настроение и очакване на вълшебства.
Ще я изпратя като затворя цикъла "какво сътворих по Коледа".

Юлия Бродская е ненадмината и всеки опит да направя нещо в неин стил ми се струва жалък, но ще опитвам, защото трябва да се стремим към високото :-)


Изгря и слънце. Съвсем в тон с лятното ми настроение. Танцува ми се. Диша ми се дълбоко. И ми се носят шарени леки дрехи. И това ще стане. Догодина.

Весело посрещане на 2012! Усмихнете се - краят на една година винаги е начало на друга, а през 2012 светът няма да свърши. Просто ще стане по-добър!

И нещо цветно за финал:


До нови усмивки!

28.12.11 г.

Обеци по Коледа

Здравейте!
Вълшебна ли беше тази Коледа?
Имаше ли топлина и уют?

Искрено се надявам да е така :)

На мен ми се събраха цели 5 почивни дни далече от София.
И Коледата си беше Коледа, но моята - хартиена.
Бях си взела нарязани ленти за едно лого, което ще покажа близките дни, но покрай него сътворих и няколко комплекта обеци. Накрая ми свърши хартията и нарязах и рекламни брошури, но още съхнат вкъщи.


А докато ровех из папките открих и няколко комплекта, които (май) не съм качвала досега.
За тези имам ясен спомен - след Въздухария-та ги навих, в главата ми беше само в синьо със слънце и огън.
И летящи хора. Някои от тях - с музикални инструменти.
Сега остана... малко топлина и усмивка за спомен. 
А тези.... идея нямам кога и за кого съм навила.


Ех, стана ми лятно.
В безкрайно синьо, успокояващо зелено, слънчево жълто и огнено оранжево.
Дали е време за равносметки? И за обещания?
Вероятно. При мен нещата все не стават когато е време.
Така че - друг път.

Сега ще си взема слънцето, синьото, огъня,
ще ги пусна на топло в мислите и ще чакаме Нова Година,
която ще ми ги донесе, знам аз :-)
Първо ще я посрещна с настроение и усмивка,
направете го и вие!
:-)



20.12.11 г.

Предпразнично 3 в 1


Здравейте, блогъри :-)
Коледата идва, а аз съм сътворила точно НУЛА неща по темата.

Но съвсем не съм спряла да правя това, което обичам :-)
Гербът на София се оказа огромно предизвикателство. 
Но така е хубаво.
Стимулиращо.

Честно казано за историята му не знаех нищо, 
но ето че покрай куилинга могат да се научат разни неща. 
Ако на някой му е интересно - 
ето тук доста подробно е описана историята и символиката на герба.

А в моя куилинг вариант се получи това:


Много неща не ми харесват, но следващият ще е по-добре. 
Снимката му - също :-)

За да си спестя отделна публикация за една покана, която ми се случи...
:-)
Отново поискаха да ми влязат в главата - 
в някакъв много точен момент порових в мислите си за мен и за нещата, които обичам.

Сайтът 
е интересен, има за всекиго по нещо, а най-много ме радва FitLife секцията :-) 

За предстоящите празници -
споделете топлината на Коледа,
нека е уютна, искрена и вълшебна!

И се усмихвайте!
:-)




9.12.11 г.

глътка въздух

Петък е, но на мен ми е... минорно. Настроението. А когато стане така, Вселената ми поднася хора и въпроси, които ме връщат към това мое аз. Не блогърското, от него почти се отказах, а "творческото", макар напоследък да се замислям до колко уместна е и тази дума.
Отплеснах се.
Спомних си, че не съм публикувала тук една кутия за парички. Всъщност тя беше последното, което сътворих преди да спра да правя каквото и да е за няколко месеца. Сега й дойде времето. Защото отново ми замириса на сватби.
Споделям я. За да ми напомня - каквото и да се случва, животът е хубав. Каквото и да се случва, винаги има какво да ни усмихне. Колкото и лимони да ми сервират, ще си ги хапна с кисела физиономия, и после всичко ще бъде наред. Каквото и да стане днес, ще доведе до нещо по-добро утре.

... всичко е добре, когато завършва добре.

Нали?
:-)