30.12.11 г.

Последно за 2011

Здравейте, мили хора :-)
Тази година се изниза неусетно, почти не остана.
Беше красива, пълна с всякакви емоции и преживявания, взе много, донесе повече, но ето че в края й мога да се похваля с чудесно настроение и очакване на вълшебства.
Ще я изпратя като затворя цикъла "какво сътворих по Коледа".

Юлия Бродская е ненадмината и всеки опит да направя нещо в неин стил ми се струва жалък, но ще опитвам, защото трябва да се стремим към високото :-)


Изгря и слънце. Съвсем в тон с лятното ми настроение. Танцува ми се. Диша ми се дълбоко. И ми се носят шарени леки дрехи. И това ще стане. Догодина.

Весело посрещане на 2012! Усмихнете се - краят на една година винаги е начало на друга, а през 2012 светът няма да свърши. Просто ще стане по-добър!

И нещо цветно за финал:


До нови усмивки!

28.12.11 г.

Обеци по Коледа

Здравейте!
Вълшебна ли беше тази Коледа?
Имаше ли топлина и уют?

Искрено се надявам да е така :)

На мен ми се събраха цели 5 почивни дни далече от София.
И Коледата си беше Коледа, но моята - хартиена.
Бях си взела нарязани ленти за едно лого, което ще покажа близките дни, но покрай него сътворих и няколко комплекта обеци. Накрая ми свърши хартията и нарязах и рекламни брошури, но още съхнат вкъщи.


А докато ровех из папките открих и няколко комплекта, които (май) не съм качвала досега.
За тези имам ясен спомен - след Въздухария-та ги навих, в главата ми беше само в синьо със слънце и огън.
И летящи хора. Някои от тях - с музикални инструменти.
Сега остана... малко топлина и усмивка за спомен. 
А тези.... идея нямам кога и за кого съм навила.


Ех, стана ми лятно.
В безкрайно синьо, успокояващо зелено, слънчево жълто и огнено оранжево.
Дали е време за равносметки? И за обещания?
Вероятно. При мен нещата все не стават когато е време.
Така че - друг път.

Сега ще си взема слънцето, синьото, огъня,
ще ги пусна на топло в мислите и ще чакаме Нова Година,
която ще ми ги донесе, знам аз :-)
Първо ще я посрещна с настроение и усмивка,
направете го и вие!
:-)



20.12.11 г.

Предпразнично 3 в 1


Здравейте, блогъри :-)
Коледата идва, а аз съм сътворила точно НУЛА неща по темата.

Но съвсем не съм спряла да правя това, което обичам :-)
Гербът на София се оказа огромно предизвикателство. 
Но така е хубаво.
Стимулиращо.

Честно казано за историята му не знаех нищо, 
но ето че покрай куилинга могат да се научат разни неща. 
Ако на някой му е интересно - 
ето тук доста подробно е описана историята и символиката на герба.

А в моя куилинг вариант се получи това:


Много неща не ми харесват, но следващият ще е по-добре. 
Снимката му - също :-)

За да си спестя отделна публикация за една покана, която ми се случи...
:-)
Отново поискаха да ми влязат в главата - 
в някакъв много точен момент порових в мислите си за мен и за нещата, които обичам.

Сайтът 
е интересен, има за всекиго по нещо, а най-много ме радва FitLife секцията :-) 

За предстоящите празници -
споделете топлината на Коледа,
нека е уютна, искрена и вълшебна!

И се усмихвайте!
:-)




9.12.11 г.

глътка въздух

Петък е, но на мен ми е... минорно. Настроението. А когато стане така, Вселената ми поднася хора и въпроси, които ме връщат към това мое аз. Не блогърското, от него почти се отказах, а "творческото", макар напоследък да се замислям до колко уместна е и тази дума.
Отплеснах се.
Спомних си, че не съм публикувала тук една кутия за парички. Всъщност тя беше последното, което сътворих преди да спра да правя каквото и да е за няколко месеца. Сега й дойде времето. Защото отново ми замириса на сватби.
Споделям я. За да ми напомня - каквото и да се случва, животът е хубав. Каквото и да се случва, винаги има какво да ни усмихне. Колкото и лимони да ми сервират, ще си ги хапна с кисела физиономия, и после всичко ще бъде наред. Каквото и да стане днес, ще доведе до нещо по-добро утре.

... всичко е добре, когато завършва добре.

Нали?
:-)

30.11.11 г.

Пипи Дългото... Отлагане

След много месеци говорене за нея... случване на нещо по-важно, отказ от хартията, страхове.. най-после направих Пипи Дългото Чорапче.
Не в първоначално-замисления размер,
скромно А4 е, но все пак...
Едно е сигурно -
радвам се, че я завърших и...
вече няма да правя хора.
Лицата са страшно трудни за изпълнение.
А и не до там сполучливи.

А за къде е тази публикация без цитат от книгата :-)

„Светът е пълен с разни неща и наистина има нужда някой да ги потърси и намери. Именно това правят нещотърсачите.“

:-)







1.11.11 г.

Завръщане II


След няколко месеца липса на желание и вдъхновение, 

в които... 
гледах, но не виждах, слушах, но не чувах.

Исках да кажа хиляди неща, но думите все ми се изплъзваха.

Като сега.

С тази разлика, че виждам, чувам и отново творя.

А „късчета сурово вдъхновение” има навсякъде около нас.
Това го улових и пречупих през моята призма в една… баня.

Завърнах се!

:-)


Завърнах се и се надявам да остана по-дълго.
Защото се чувствам малко повече "себе си",
малко по-смислена
и
доста по-щастлива
при допира... 

...с хартията.



10.08.11 г.

Публикация -няколко в едно-

Здравейте,

Лятото е в разгара си, въпреки проливния дъжд, който се изсипва навън.
Но не се сърдя на времето - предразполага ме да си върша работата.

Но понеже не може непрекъснато да си концентриран и да допринасяш за работния процес, правя кратка пауза, за да споделя с вас няколко неща.

Първото - урок за последната публикувана тук сватбена кутийка, който направих за Картичкофуриите - ако сте пропуснали - заповядайте :-)

Сватбите нямат край през този сезон.
Имах щастието да присъствам на (още) две -
и се чувствах като в приказки.
В едната дори имах второстепенна роля - бях шаферка :-)

Ходенето на сватби не върви без подаръци.

За едната направих кутия - семпла, в тон и идея, подобни на поканата, която получих.



А за втората - малък албум за снимки, подобен на поканите, които правих преди време.



Е, набързо и кратко - но пък с повече споделени неща :-)

Пожелавам ви... да се насладите на остатъка от лятото!

Усмивки,
КаРи

23.07.11 г.

Сватби, сватби, сватби...

Навсякъде ухае на тях :-)
В рамките на следващите 7 дни съм на две.

А пък за една сватба днес, ми възложиха да направя кутия.
Цветовете - класическите черно и бяло и изискване картичката да бъде подобна на тази - http://stampingwithprincess.wordpress.com/2009/05/25/bride-and-groom-take-2/

Спазих изискванията, вложих доста от себе си и се получи това:


Е, отивам да се подготвям за сватбения сезон.
Оставям ви с пожелание за прекрасен уикенд :-)


18.07.11 г.

Money Box

Здравейте,
Изгубих се. Дали от лятото, дали от хилядите неща, които ми се случват или просто от мързел - все по-рядко сядам, обградена от хартия.

За това се радвам, когато ми поръчат нещо - за да си припомня, че някъде в мен има една Хартиена Вещица, с желание за живот, нищо, че съм я натикала в ъгъла на ежедневието си.

Споделям последното, което ми възложиха - кутия за парички, по-голяма, за да се ползва след това за разни дреболии.





На младоженците - горчиво! А на вас - прекрасно лято!

До нови срещи!



17.06.11 г.

Време или безвремие

Не бях драскала от много отдавна.

Но попаднах на една снимка в интернет, взех молив и се получи това...




Не мога да рисувам и въпреки това споделям... за да запомня този момент.

Казаха ми, че съм забравила стрелките. И то без да искам. Просто защото...

Искам време за безвремие.

10.06.11 г.

Комплекти

От много емоции тази седмица, имах нужда от прочистване на мислите.
Така се родиха тези три комплекта.




Толкова от мен. Думите ми си почиват вкъщи.

Пожелавам ви вълшебен уикенд!

8.06.11 г.

Colourful Paperstrips/ Цветни ленти

Идва лято. Слънце, море, планини, безкрайно синьо, шарени дрехи и едно леко настроение...

Така на бял свят се появи серия мини-картички, носещи летен заряд.

Бързи, семпли, цветни. Летни.



Ще я включа в предизвикателството на Картичкофурии - изчистена и семпла картичка. Ако не отговаря на условията - може да бъде изключена от участие :-)

Цветен ден!

7.06.11 г.

Ден Рожден

Днес ставам на плюс една.

И най-често употребяваната думичка е "благодаря".

А на всички Вас също има за какво да благодаря -
за подкрепата,
за вдъхновението,
за усмивките,
за позитивизма,
за споделената радост от едно общо хоби,
за споделянето,
за Човечността.

Благодаря!

6.06.11 г.

Кутия за сватба

Един проект, който ме върна към... себе си.

Напоследък все така се случва, че нещата, които ми възлагат да правя ме отдалечават от онова, които правя с най-голямо удоволствие - проектите, в които изливам себе си.
Или се изрязвам и залепвам.

Сигурно за това изработката на тази кутия за парички ми хареса толкова.
Искаха нещо различно (не просто украсен плик за пари).
А аз исках да го съчетая със сватбените цветове.
Поканата е в бяло и бледо лилаво с бели гълъби.

Е, влязох в рамката.
И (малко) излязох от нея.
И се върнах към себе си.




Усмихната седмица!
КаРи

3.06.11 г.

Още едно предизвикателство

Здравейте,

Отдавна не съм се включвала с творения, причини много, но няма да се спирам на тях. Добрата новина е, че мисля да се завърна.

Една моя приятелка има детска градина и ме помоли да украся нещо като дипломи за дечицата. И тук идва предизвикателството. Получих ги с готов "дизайн", принтирани и дори залепени в рамката.

И като видях колко е шарено всичко си пуснах JazzFM, оставих ги на бюрото и започнах да гледам. Два часа. Докато измисля как да ги украся, така че да се връзват цветово и да не стане претрупано. На логото имаше три подобни на капки "неща". И след дълго умуване реших просто да ги повторя в цялата рамка.

Ето го и резултатът.


Признавам - беше трудно. Но елементът на предизвикателство беше най-сладък :-)

А вие как бихте я украсили... Любопитно ми е!
:-)

Това е от мен засега. Една сватбена кутийка за пари очаква своята изява, но... след сватбата.

Усмихнат ден,
КаРи

26.05.11 г.

Предизвикай себе си

Понякога усещането да предизвикаш сам себе си - заради обстоятелства или просто така - е несравнимо с всяко друго предизвикателство.

В последния почивен ден от миналата, всъщност тази, седмица бях твърдо решена да се справя с поне част от чакащите проекти, които отлагам заради непрекъснатия стремеж на душичката ми да пътува или просто да се разхожда в парка. Заредих се със слънце и в ранния следобед вече бях привела стаята си във вид, подходящ за творчество.

Седнах и с изненада открих, че вкъщи нямам никакво лепило. Изпаднах в лек ужас за няколко секунди, защото това означаваше, че проектите отново ще останат за "по-натам", но в следващия момент предизвикателството беше на лице - да сътворя нещо без лепило.

Така се роди и тази семпла картичка - с едно картонче, два вида мъниста - дървени от едни много стари сандали и от фимо - останали в една кутийка от предишното ми хоби в три реда от канап. Заради тази комбинация отива и в Щурото предизвикателство.

Не е кой знае какво, но си я харесвам - заради това, че обстоятелствата ме предизвикаха, но не им се дадох.


Усмихнат ден,
КаРи

16.05.11 г.

table cards

Здравейте :-)
След кратко отсъствие, отново съм тук.

Ходих на сватба... и на след-сватбено мини пътешествие.

Поканите и table картичките бяха мое дело. Поканите сте ги виждали, а сега е ред на останалото.

Сватбата беше Приказна. Лъчезарна булка, усмихнат младоженец, весели гости :-)

И моите тейбъл картички пред всеки. Голяма чест!



Префасонирах набързо и една кутия, в която да се пускат пликовете-подаръци.



Всичко се връзваше чудесно с цвета на булченската рокля - бяла с акценти в бордо на бюстието, както и шал в бордо, но по молба на младоженците тук няма да качвам снимки от тази приказка, в която имах радостта да стана част.

Пожелавам на всички, които се отбивате тук - прекрасна седмица!

Усмивки,
КаРи

5.05.11 г.

Pure

Много обичам емоцията, която носи тази дума.
И звученето й.
Не харесвам нито един от преводите, не я "обхваща".

Когато се замислих как да озаглавя публикацията, в която да покажа последната картичка - pure беше първата ми асоциация.

За пореден път се убедих, че обожавам проектите, в които мога да включа канап :-)


Пожелавам на всички хубави празници и успешна следваща седмица. Ще се върна. Скоро
:-)

А за меломаните...


Усмивки,
КаРи

2.05.11 г.

За бухала и кравата

"Птицата, за която ще пиша, е бухалът. Бухалът не се вижда денем, а нощем е по-сляп и от къртица. Не знам нищо особено за бухала, затова ще продължа с друго животно, което си избирам — кравата.

Кравата е бозайник. Има шест страни: лява, дясна, горна и долна. В задната страна има опашка, от която виси четка. С тази четка се гонят мухите, за да не падат в млякото. Главата служи да излизат рога от нея и, освен това, защото устата трябва да стои някъде. Рогата са за да се бие с тях. От долната страна е млякото. Оборудвана е така, че да може да се дои. Когато я доят, идва млякото и вече не спира. Как го прави това? Никога не съм го разбирал, но то тече с още по-голямо изобилие.

Мъжът на кравата е бикът. Бикът не е бозайник. Кравата не яде много, но онова, което изяжда, го яде на два пъти и така има достатъчно. Когато е гладна, мучи, а когато не казва нищо, значи, че вътре е пълна с трева. Краката й стигат до земята.

Кравите имат много развито обоняние, поради което можеш да ги подушиш от много далече. И заради това въздухът в полето е толкова чист."


За Ани с любов


Подарък за рождения ден на моя приятелка - 3 в 1.


:-)

21.04.11 г.

Покани за сватба II

За втори път ми възлагат задача да правя покани за сватба.

И сега са близки хора. Едни от най-близките. Аз ги запознах.

:-)

А те ми подариха едно малко сребърно Купидонче, което да улучи мен най-после. Нещо не ми е лирично днес и няма да ставам сантиментална, за това...

По същество.

С бъдещата булка бързо избистрихме модела.

Изисквания... имаше :-)

Нещо, което се доближава до природата, с акцент бордо, изчистено.

И се започна едно навиване на розички, лепене на перли, рязане на листенца, оразмеряване на картони, наместване на мрежички, връзване на панделки.

И така - до 25.

(А тези дни още 45 за table картичките)

Крайният резултат хареса както на мен, така и на младоженците и доколкото знам - на останалите поканени - също.



Пожелавам Ви хубави почивни дни и весел Великден!

20.04.11 г.

Дъръ бъръ

Позагубих се в последно време.
Нямах време и желание за творчество, но слънцето изгря и довечера ще правя table картички.

Междувременно бялата ми лястовичка, символ на надеждата, попадна в Картичкофурийското трио, което много ме зарадва. А пък Мечо Пуф е на заглавната страница на yahoo quillpictures и самата аз се шашнах като видях. Мънички поводи за радост :-)

Поздравления и тук за триото, което представи техниката квилинг при Гала в "На кафе". Нямам думи да опиша колко мило и приятно ми стана. И се почувствах... горда :-)

Обещавам следващите ми включвания да бъдат с поканите и table картичките и (най-после) с Пипи, стига съм се страхувала да я започна.

That's all folks!

(това е моя реплика, трябваше аз да я кажа...)

Ами кажи я де!

:-)

Хубава вечер, мили другарчета!

6.04.11 г.

Пролетно

Нарязах лентите за Пипи и половината отидоха за обеци. Страхувам се да я започна. Странно, нали.

И понеже ми е скучно и мрачно, публикувам... Пролетно.

Усмихвайте се!



:-)

4.04.11 г.

Черни котараци

С широка усмивка публикувам този подарък в рамка.

Един мой приятел имаше рожден ден в сряда. А като човек, който си има (почти) всичко, реших да му подаря нещо малко, но идейно. Не че символиката е много дълбока, но след промоцията на албума на Миленита, без да искаме и двамата настроихме за мелодия на звънене от другия - "Черни котараци". Преди да ми се счупи телефона, разбира се, но това е трета тема :-)

Купих си скалпел и направих Опит Първи в прецизното изрязване.

Пробвах и салфетната техника, но тъй като резултатът беше плачевен, преопаковах рамката в черна хартия.

Снимката е ужасна, с отражение на ръка и апарат, но не винаги се сещам да снимам на дневна светлина.



И за финал - вдъхновението :-)

Надежда

Понякога идеите идват без да питат. А тези са ми най-скъпите. Минават през ума като светкавица.

Такава беше и тази.

Когато видях новото предизвикателство на Картичкофурии, зададено от Двете елши - Pop-up картичка, идеята долетя на секундата. Търпеливо изчака една седмица да бъде осъществена.


Всички сме чели "По жицата" на Йордан Йовков. Понякога надеждата идва отвън. Но всъщност тя е вътре в нас.

Бялата лястовичка е символ на надеждата и се свързва с Доброто.

А когато се замисля за надеждата, освен за Йовков, се сещам и за Джани Родари.

Надежда

Ако можех да имам едно
магазинче със две полички ,
бих продавал ... познайте какво ?
- Надежда ! Надежда за всички .

"Купете ! С отстъпка за вас !
Всеки трябва надежда да има ! "
И на всеки бих давал аз ,
колкото трябва за трима.

А на тоз , който няма пари
и само отвънка поглежда ,
бих му дал, без да плаща дори,
всичката своя надежда.

Джани Родари

А ето как двете ми асоциации оживяха в картичка...



28.03.11 г.

Награди

Днес не съм разговорлива, за това ще пиша кратко.

fragola rosa ме удостои с наградата versatile blogger. Благодаря ти!
Тъй като веднъж вече ме наградиха - ето тук може да видите 5 по 7 неща за мен и 15те блога, на които предадох щафетата.

Много се радвам и че толкова много хора гласуваха за картичката ми по разказ и съм сред спечелилите в играта на Доника (Arty-Mark). Благодаря ви, момичета!

Усмихнат ден и изпълнена с вдъхновение седмица!

26.03.11 г.

Различно

Преди няколко дни се прибрах уморена и изнервена и имах остра нужда от хартия.

Реших най-после да опитам да приложа дизайнерски хартии и печати в картичките си. Признавам - направих още една, но тъй като все още не съм усвоила използването на прозрачни печати - стана ужасна :-)

Което за пореден път ме накара да се възхищавам на таланта на всички вас, които използвате печати в картичките си редовно и все ви се получават - не било толкова лесно, колкото изглежда :-)


За първи път ще се пробвам в чуждестранно предизвикателство - темата "Pastels" на Colour Create Challenge. Това е и причината да си тренирам счупения английски :-)

Мяу и усмихнат уикенд!

A few days ago I went home tired and nerveous and I desperately needed some paper.
I decided it was time to try using some designer papers and stamps in my cards.
(I made another one as well, but I haven't learned how to use the clear stamps and the card was a disaster, which makes me admire all of you who use stamps on the projects - it was not as easy as it looked!)
I will include this card in the new theme of Colour Create Challenge Blog - Pastels.

Have a nice weekend!

24.03.11 г.

Картичка по разказ

Когато прочетох темата на новото (вече почти старо) предизвикателство на Доника - Arty Mark - много се зачудих какво ли бих направила.

Дори не мислех, че ще успея да хвана влака за тази игра, но снощи извадих всички материали и реших да избягам от правенето на обеци и пана, което ме е завладяло напоследък.

Като видях силуета, който преди време спечелих в една игра, идеята сама дойде.

Погледната отвън, картичката е съвсем обикновена и доста пролетна - просто картон, изостанала украса от едно лале и едно провалено квилинг колие.


"Мрежата е, за да се хване рибата.
Хване ли се рибата — забравяш за мрежата.
Примката е, за да се улови заекът.
Уловен ли е заекът — забравяш за примката.
Думите са ,за да се улови смисълът.
Уловен ли е смисълът — забравяш за думите.
Къде да намеря човек, забравил за думите, та с него да си поговоря! "


Не зная дали съм успяла да уловя смисъла на дзен поговорката, но често опитвайки да догоним времето, спираме да се оглеждаме около нас. И в самите нас - също. В моите очи този силует изразява точно това.


Мисля, че картичката е подходяща и за предизвикателството на Картичкофурии - зелената пролет, естествените материали на лицето на картичката и разцъфналия розов храст вътре.

Усмихвайте се :-)

23.03.11 г.

Образи

Днес ще споделя с Вас нещо, чието място не е тук.
Но си спомних за него, докато мислех по въпроса какво намерих чрез хобито си - извън удовлетворението,. което ми носи. Мисля, че и сами ще откриете отговора, след като прочетете малко нескопосани (Ка)РиМи.

Празен образ в огледалото

(11.2008)

Бързаш нанякъде. Сякаш те гони беда.
Тичаш безспир. Обгърнат в суета.
Имаш време само за себе си.
И своя празен образ в огледалото.
Спри се за малко, огледай се!
Ти си там – в опустялото.
Маска. Грим. Липсва емоция.
Празен образ в огледалото.
За теб присъщи са само пороците.
Прескачаш прегради и продължаваш –
все така бързо, без пауза.
А хората покрай теб – укоряваш.
Не им даваш нито миг. Нямало време.
Обречен си в своята кауза.
С празния образ във огледалото.
Кажи ми „здравей”. Погледни ме –
аз не искам твоя устрем да спра!
Спри се за малко. Усмивка дари ми.
Докосни ме. Не пари. Дори не боли.
Просто е – ако падна – помогни.
Целта ти е там, заедно с
празния образ във огледалото.
Чуваш ли думите ми?
Или си погълнат от себе си –
човек, бил някога дете?
Мечтал, сънувал и копнял
за малки, простички неща.
Не бързай толкова. Поспри!
Седни за малко и се отпусни!
Потърси детето в себе си, в мен дори.
Ти лед студен си, не огън, който гори.

А искал ли си някога да бъдеш огън,
бушуващ някъде, в нечие сърце?
А гледал ли си някога ти птичи полет
като дете, безгрижно протегнал две ръце
към птицата, към свободата?
Не си ли искал ти тогава да летиш?
Към себе си? Към другите? Към мен?
Защо тогава в сивотата си кръжиш,
търпейки своя образ празен
в това студено огледало?

Не можеш ли за миг поне да спреш
и с мен да помълчиш?
Виж слънцето, звездите и луната.
Нима е по-приятна самотата?
Виж слънчогледа, очакващ зората.
И новия ден. С трепет устремен.

Не искаш ли да бъдеш просто цвете,
с четири, петнайсет или повече листа?
В поле от макове, в храст от рози,
в букет от лилии дори?
Щастлив, усмихнат в тишината?
А не загубен сам в мъглата?

Поспри за малко. Усмихни се.
И малко щастие на себе си дари.
И после бързай пак. И спри!
Почакай миг и продължи.
И в малкото мигове, в които си успял
от сивотата на деня да се покриеш,
помисли – какво си преживял,
какво красиво си видял.
Затвори очи. И после продължи.

Тогава... седнал сутрин, пиейки кафе,
не питай само „как”, „кога” и „накъде”.
Вдъхни живот на образа.
Рисувай своите платна-
големи, живи, светли, цветни!

И някой ден ще си припомниш и началото,
и своя празен нявга образ в огледалото.

Радвам се. Че вдъхвам живот на образите. И че тук срещнах хора, които правят същото.

А за да има и нещо шаренко, ще кача 3 картички, които правих преди време - 2 от тях - за една сватба, третата - за рожден ден.

Втората сватбена (картичката в кремаво) ми е много мила... когато я правих се замислих кое е най-важното за една сватба. И тогава реших, че е това, че двама се свързват в едно - и вплетох идеята в картичката, по мой си начин. Релефът го направих с подаръка от предишния брой на Docrafts Creativity. Отгоре е покрита не с мастило... а с грим.

Уви - снимките са ужасни, снимани с телефон, а обработката не помогна много, за което се извинявам.





Хубав ден Ви желая!

21.03.11 г.

Награда и малко размисли

Здравейте и честита пролет!
Нека е цветна и вдъхновяваща!

Поводът за тази публикация е една награда - за мен е чест да бъда вдъхновение. Благодаря на Цвети (Cvetyland), която счете, че съм достойна да бъда сред нейните 15.

Но преди да продължа с темата за наградата, искам да споделя нещо. Поводът е дискусията (която на моменти се превърна в истински спор) от миналата седмица във форума и в част от блоговете.

Няма да казвам какво мисля по въпроса - вече го направих в темата и при Гери. Важното е да се забавляваме и да се чувстваме добре от това, което правим.

Днес Биляна ме подсети за мой любим цитат от "Посестрими в занаята" на Пратчет -

"Късчета сурово вдъхновение се сипят из Вселената през цялото време като лапавица. Понякога някое от тях улучва податлив ум, който в резултат открива структурата на ДНК или соната за флейта, или изнамира начин електрическите крушки да изгарят два пъти по-бързо. Но повечето пропускат целта си. Мнозинството от хората пропиляват живота си, без да бъдат уцелени нито веднъж.
А други имат още по-малко късмет. Те улавят всичките едновременно."

Мисля, че е показателен цитат - все някое парченце ни е улучило :-)

Вдъхновяват ме много хора (получателите на наградата трябва да посочат 15 блога, от които черпят вдъхновение), а аз ще я дам на онези, които бяха тук почти в самото начало и ме подкрепят оттогава - без да са спирали.

Малък жест на голяма благодарност.

Хората, които първи коментираха в този мой дом и са тук до ден днешен.

Част от тях ми бяха като учители - не се страхуваха да критикуват, казваха ми че елементите ми не са равно изрязани, даваха съвети и ми помогнаха да се развия.

Онези, които очакваха завръщането ми, когато имах сериозни здравословни проблеми и се наложи да прибера ножиците и хартиите за дълъг за мен период от време, заради което плаках. Много.

А те бях тук и ме окуражиха.

Изобщо с тях, а и с всички вас съм преминала през много. Може и да не оставям коментар под всяка ваша публикация, но надничам, за да видя света през очите ви.

И ще продължавам да го правя. И то с удоволствие.

Нека тази награда, с условието да напишат 7 неща за себе си, закичат в уютните си онлайн домове (редът е случаен):


Ето и 5 по 7 неща за мен

- Обичам - Хората, Музиката, Приятелите, Природата, Книгите, Изкуството, Кафе/мляко с мед и канела;
- Мечтая за - Семейство, Пътешествия, Време, Усмивки, Искрени взаимоотношения, Дом, Щастие;
- Не мога без - Обич, Мечти, Творчество, Разговори, Сладко, Приятели, Слънце;
- Вярвам в - доброто, силата на привличането, Хората, чувствата, мислите, интуицията, бъдещето;
- Аз съм - Човек; мечтател; летя в облаците; малко наивна; твърде доверчива; страстна за и в нещата, които обичам; малко повече себе си, отколкото понякога ми се иска.

Ще завърша тази публикация със значението на думичката versatile (все пак наградата се казва versatile blogger)

versatile [´və:sə¸tail]
adj
1. многостранен, гъвкав, жилав, подвижен, пъргав, чевръст, жив, игрив, бърз, лек; ~ mind гъвкав ум; ~ genius универсален гений; ~ writer полиграф;
2. променлив, колеблив, изменчив, непостоянен, несигурен, капризен; ~ loyalty несигурна лоялност;
3. бот., зоол. подвижен; ◊ adv versatilely.

Усмихвайте се!


17.03.11 г.

Мечо ПуФ

Пипи и Мечо Пух се състезават за вниманието ми, но не знам защо нещо отвътре ме чегърташе да направя Пух първи :-)

11.03.11 г.

Покани за сватба

Една от най-близките ми приятелки това лято ще вдига сватба.

Познайте кой й направи поканите :-)

Освен тях, си направих и няколко извода.

Извод номер 1

Булките рядко знаят какво искат. Около 5 часа сме обсъждали какви да бъдат поканите, накрая спряхме дискусията и просто й направих примерна покана.

Идеята дойде от само себе си. Тя искаше нещо по-различно, а любимият й цвят е оранжевият.

Вкъщи имах два листа ръчна хартия на цветя и си казах - това е.

Тук е мястото отново да изкажа благодарността си към Грета за бързата реакция и съдействието - специално заради мен поръча 50-60 листа ръчно правена хартия и се погрижи да ми бъдат доставени по възможно най-бързия начин.

Грета, благодаря!

Извод номер 2

43 покани не се правят лесно.

Но за сметка на това ми достави огромно удоволствие.

За първи път ми се наложи да направя количество еднакви неща - полезен опит, спор няма.

Но стига съм бъбрила. Финалният резултат, който се хареса на младоженците и на получателите...


А наградата за мен е удовлетворение от свършената работа и предизвиканите усмивки. И една немска сватба през юли :-)

I did it MY way















Тази творба върви заедно с много песни, но понеже една от любимите ми в изпълнение на получателя й (някъде сигурно съм споменавала, че обичам да ходя на караоке) е My Way на Frank Sinatra Ви поздравявам с нея.



А ако някой иска да види какво ме вдъхнови - ето - тук.

Усмихнат ден!

8.03.11 г.

Колкото повече, толкова повече!

"При все, че да ядеш мед това е много хубаво нещо, има един миг, точно преди да започнеш да ядеш, който е по- хубав."

"Има само едно нещо, което е по-хубаво от гърненце с мед...
...и това са две гърненца с мед"

2.03.11 г.

Обеци, обеци, обеци :-)

Да са живи и здрави приятелките ми, които искат още и още обеци :-)


Усмихнат ден!

1.03.11 г.

Бели и червени

Честита Баба Марта!
Бъдете здрави и нека всеки миг е повод за усмивка!


24.02.11 г.

Импровизирана квилинг анкета

Или по-скоро събиране на мнения.

От както открих квилинга, непрекъснато чувам изречението "Ти трябва да имаш железни нерви, за да се занимаваш с това".

Истината е, че аз винаги бързам, искам нещата да се получат веднага. Или казано с други думи - не съм търпелив човек. Всякакви пипкави неща са в състояние да ме побъркат.

А квилингът, който изглежда точно едно от тези "пипкави" занимания, изискващо търпение и доста време, ме успокоява. Мога с часове да седя кротко и да си режа или навивам ленти. Дори когато съм нервна, това е първото, което правя вкъщи - заравям си главата в хартиите и стресът изчезва.

А къде другаде, освен в блога да попитам - при вас как е?

Ясно е, че ни доставя удоволствие, иначе нямаше да го правим, но все пак - споделете, интересно ми е :-)

14.02.11 г.

За 14-ти февруари

Покрай този празник на любовта и виното, на мен също се наложи да сътворя нещо. Изискванията бяха проектът да бъде като Painted on my heart, в черно и бордо, а кутията да е с размери 10 х 5 х 4 см.














Скоро не съм се включвала в предизвикателства, затова този проект отива в: