Отглеждам си идеи. Не за друго, ами съм толкова разсеяна, че забравям да полея цветята, като малка счупих буркана на рибите, котката ми реши, че ще й е по-добре да се хвърли от осмия етаж, а кучето се наложи да го оставим на село, където добри и мили съседи го нахраниха. С отрова. Но някой ден ще гледам нещо живо, обещавам.
Засега ограничавам опитите си до няколко саксии, които не капризничат за време, внимание, светлина и вода. Някой ден искам куче, ако имам двор.
Засега ограничавам опитите си до няколко саксии, които не капризничат за време, внимание, светлина и вода. Някой ден искам куче, ако имам двор.
За какво говорих. Да. За идеите. Като отворя очи са накацали по тавана, гледат ме ококорени и крещят
"избери мен, избери мен".
"избери мен, избери мен".
Само че сутрин съм толкова неадекватна, че всеки избор би бил... неадекватен. Затова си избирам идеи след кафето. Да не кажа, че ги избирам чак вечер като се стъмни.
Та в тъмното се роди Тя.
На светло видях грешки, този нос трябва да е по-високо например... и по-надясно.
И все пак очите на непознатата, опитът да "навия" Бьорк и този... последен от серията, портрет, ми доставиха голямо удоволствие и ме върнаха към безсънните "творчески" нощи.
Има и други идеи по тавана :-)
И все пак очите на непознатата, опитът да "навия" Бьорк и този... последен от серията, портрет, ми доставиха голямо удоволствие и ме върнаха към безсънните "творчески" нощи.
Има и други идеи по тавана :-)
КаРи
Няма коментари:
Публикуване на коментар