2.02.13 г.

Eyes. Of a stranger.

Здравейте!
След дълго нежелание да "навивам хартийки", както наричат куилинга някои мои познати, и след известно време размисъл по въпроса "защо" май открих истинската причина. Просто се бях уморила от цветя, обеци и куилинг в смисъла му на "навити ленти". 
Отговорът беше пред мен:
"опитай нещо различно".
Започнах ровене във форуми, сайтове, галерии, реших какво ще е различно-то. Намерих си шаблон (уви, не умея да рисувам хубаво) и се залових, но не за работа, а за удоволствие.

В тази жена, още когато видях рисунката, ме впечатлиха очите, които впоследствие доведоха до разочарование от първия опит, но и които ме накараха да се заинатя и да преборя нежеланието си да правя едно и също нещо два пъти, и въпреки него да дам всичко от себе си, за да "изкусуря" творението си.

"Eyes. Of a stranger", 
така я кръстих, като в песента на Queensryche... 
нищо, че очите на непознатия там са очите на самия лирически герой, който се вижда в огледалото... 

"I lie awake and sweat, afraid to fall asleep
I see your face looking back at me

And I raise my head and stare
Into the eyes of a stranger
Ive always known that the mirror never lies
People always turn away
From the eyes of a stranger
Afraid to know what
Lies behind the stare "


Но да не се отплесвам.

Винаги са ме привличали Очите. Не само на хората. Сигурно, защото са прозорец към душата - единственото обяснение, поне за мен, на желанието да се вглеждаш и да потъваш, или да отместиш поглед...

"Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; – музика – лъчи
Не искат и не обещават те…
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли…
Не искат и не обещават те! -
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете…"
 Ех... Яворов.

Избрах нещо "простичко" като за начало.
Това беше пълна заблуда. 
Простичко, ама друг път! 
Първо се получи вампир, без майтап! 
Вампир, който не искам да тършува из блога ми и няма да ви покажа, 
нищо че имах намерение и я снимах. 
С глава чесън пред нея :-)

Финалният резултат.
Отворих си очите за необятните възможности на куилинга. 
И се влюбих още повече. 
В детайлите.
Докато я снимах, непознатата с привличащите очи се държеше като жива! Не харесвала левия профил, или десния, или пък светлината й падала лошо. И макар да стоеше неподвижно, при различен ъгъл на снимане разкриваше по нещо ново.
Колкото повече се вглеждам, толкова повече кусури откривам, но въпреки това съм безкрайно доволна от резултата. Направих една непозната... близка и чувствена. 
Сякаш дадох душа на тези очи.

А това е нещото, което обичам най-много в куилинга.
Вдъхва живот.

КаРи

15 коментара:

Violka-Antevasin каза...

Уау!!!! Изглежда невероятно красиво Кари.

Елена каза...

Красива, нежна , изящна! Заслужавала си я инатенето. Много я харесвам :)

chillin with Quillin каза...

awesome!!!!!
Paula

Em каза...

О, колко е красива с изящна тази дама!

Deni каза...

Страхотно ефектно се е получило!Чудесно пресъздадени детайли!

КаРи каза...

Виолка, преди няколко дни дочетох "18% сиво", прекрасна книга, благодаря ти!

Елена, инатене си беше, спор няма, но толкова ми хареса резултата, че май ще продължа в тази насока!

Paula, thanks for being here again :)

Ем, благодаря!

Дени, не вярвах, че детайлите могат да бъдат постигнати с тази техника :)

Благодаря на всички! Thank you all!

krechi каза...

Много готина мадама!!! Продължавай все така!

Bo каза...

Много е красива и въздействаща! Дори и сенките, които хвърлят "навитите хартийки" създават невероятен образ!
Заслужавало си е!:)

КаРи каза...

Кречи, Бо, благодаря ви от сърце!
То било хубаво да четеш коментари :-)

Ivolina каза...

Много елегантна и модерна дама си изработила! Изглежда така фина и изтънчена.

Мила каза...

Много готина !

Kaxala каза...

Невероятни детайли, много красив резултат! Сигурно лепенето е доста трудно като нямаш почти никаква допирна точка с картона отдолу.

КаРи каза...

Благодаря на всички!
Kaxala, действително малката допирна повърхност между лентите и картона беше предизвикателство, но с хубаво лепило, желание (и доза нерви) се получава :-)

Ann Martin каза...

Very nicely done and so dramatic!

КаРи каза...

Ann, thank you so much! Your comment means a lot to me :-)