23.03.11 г.

Образи

Днес ще споделя с Вас нещо, чието място не е тук.
Но си спомних за него, докато мислех по въпроса какво намерих чрез хобито си - извън удовлетворението,. което ми носи. Мисля, че и сами ще откриете отговора, след като прочетете малко нескопосани (Ка)РиМи.

Празен образ в огледалото

(11.2008)

Бързаш нанякъде. Сякаш те гони беда.
Тичаш безспир. Обгърнат в суета.
Имаш време само за себе си.
И своя празен образ в огледалото.
Спри се за малко, огледай се!
Ти си там – в опустялото.
Маска. Грим. Липсва емоция.
Празен образ в огледалото.
За теб присъщи са само пороците.
Прескачаш прегради и продължаваш –
все така бързо, без пауза.
А хората покрай теб – укоряваш.
Не им даваш нито миг. Нямало време.
Обречен си в своята кауза.
С празния образ във огледалото.
Кажи ми „здравей”. Погледни ме –
аз не искам твоя устрем да спра!
Спри се за малко. Усмивка дари ми.
Докосни ме. Не пари. Дори не боли.
Просто е – ако падна – помогни.
Целта ти е там, заедно с
празния образ във огледалото.
Чуваш ли думите ми?
Или си погълнат от себе си –
човек, бил някога дете?
Мечтал, сънувал и копнял
за малки, простички неща.
Не бързай толкова. Поспри!
Седни за малко и се отпусни!
Потърси детето в себе си, в мен дори.
Ти лед студен си, не огън, който гори.

А искал ли си някога да бъдеш огън,
бушуващ някъде, в нечие сърце?
А гледал ли си някога ти птичи полет
като дете, безгрижно протегнал две ръце
към птицата, към свободата?
Не си ли искал ти тогава да летиш?
Към себе си? Към другите? Към мен?
Защо тогава в сивотата си кръжиш,
търпейки своя образ празен
в това студено огледало?

Не можеш ли за миг поне да спреш
и с мен да помълчиш?
Виж слънцето, звездите и луната.
Нима е по-приятна самотата?
Виж слънчогледа, очакващ зората.
И новия ден. С трепет устремен.

Не искаш ли да бъдеш просто цвете,
с четири, петнайсет или повече листа?
В поле от макове, в храст от рози,
в букет от лилии дори?
Щастлив, усмихнат в тишината?
А не загубен сам в мъглата?

Поспри за малко. Усмихни се.
И малко щастие на себе си дари.
И после бързай пак. И спри!
Почакай миг и продължи.
И в малкото мигове, в които си успял
от сивотата на деня да се покриеш,
помисли – какво си преживял,
какво красиво си видял.
Затвори очи. И после продължи.

Тогава... седнал сутрин, пиейки кафе,
не питай само „как”, „кога” и „накъде”.
Вдъхни живот на образа.
Рисувай своите платна-
големи, живи, светли, цветни!

И някой ден ще си припомниш и началото,
и своя празен нявга образ в огледалото.

Радвам се. Че вдъхвам живот на образите. И че тук срещнах хора, които правят същото.

А за да има и нещо шаренко, ще кача 3 картички, които правих преди време - 2 от тях - за една сватба, третата - за рожден ден.

Втората сватбена (картичката в кремаво) ми е много мила... когато я правих се замислих кое е най-важното за една сватба. И тогава реших, че е това, че двама се свързват в едно - и вплетох идеята в картичката, по мой си начин. Релефът го направих с подаръка от предишния брой на Docrafts Creativity. Отгоре е покрита не с мастило... а с грим.

Уви - снимките са ужасни, снимани с телефон, а обработката не помогна много, за което се извинявам.





Хубав ден Ви желая!

7 коментара:

Katrin каза...

Замечательные открытки получились!

Силва каза...

Макар и нескопосани КаРиМи-те ти са по своему прекрасни, защото отразяват твоята същност, както и всичко което правиш. Продължи своя танц в същия ритъм...

Поли каза...

Много ми харесаха и римите и картичките. Най-хубавото е, че отразяват твоите настроения, твоят мироглед. А не е ли това смисъла на нещата, които правим - да изразяваме себе си.

Euphoria Gifts каза...

Толкова ми харесаха КаРиМи-те! Всички вечно препускаме нанякъде и когато се усетим, то дните се изнизали ... Много мъдрост има в това стихотворение. Трогна ме.

Ariadna каза...

"Вдъхни живот на образа". Напомни ми за мен преди време. РиМите ти са толкова истински задъхани и ...дано повече хора намерят цветния си образ.

Danina каза...

Много са нежни!

КаРи каза...

Катрин, спасибо! (just to mention - I do not speak Russian, but I am glad that I am able to understand simple sentences :-))

Силва, много ми хареса метафората с ритъма и танца, обичам да танцувам - във всеки един смисъл :-))

Поли, инструментите за себеизразяване са толкова много... Аз се радвам, че съм открила моите - нескопосани писания и... оживяваща хартия. Радвам се и че има хора, които харесват и двете :-))

Euphoria Gifts, така е. Откакто правя хартиени неща се спирам по-често. И се радвам на малките неща.

Ariadna, все повече хора срещам, които дават цвят на живота - а това е безумно обнадеждаващо!

Danina, благодаря :-)

усмиФ :-)