28.08.13 г.

Вещерски работи и няколко картички

Написах това на страницата си във фейсбук снощи късно късно и ще го споделя и тук - вярвам, че ще е "близко" до много от вас.

Какво стои зад една картина, картичка, бижу или друго ръчно изработено Нещо?
Виждате го на снимка и си казвате колко е красиво, евентуално се опитвате да откриете идея, символика или частица от себе си в него. При мен обикновено е така.

Но колко често се замисляме как се стига до снимката, на която се възхищаваме?

Ще опитам да Ви разкажа за моя начин.

Когато започвам някой проект, преди да се захвана с хартиените ленти обикновено минават часове или дни, докато идеята се избистри и отлежи в главата ми (е, понякога отлежават твърде дълго и не виждат бял свят, но кой знае в какво ще се преобразуват след време). Ако в проекта са намесени и други хора това са часове обсъждане на идея, цветове, форма, изисквания, съгласуване на различни виждания. След това, ако проектът е картина например, идва време за рисуване или търсене на подходяща снимка или четка/комбинация от фотошоп четки, която да пречупя през себе си, за да се превърне в нещо, което искам да претворя чрез куилинг. Следва търсене на точните цветове картони и хартии (колкото и да имам вкъщи, все се случва да потрябва друг), чертане, рязане на ленти, подреждането им някъде, където да не пречат много или да стигат бързо до място, на което не пречат и още и още, а дори не съм започнала да лепя лентите все още. В зависимост от проекта, за да се стигне до същинското начало могат да минат няколко дни, дори седмици (а ако хобито е "просто" хоби, както е при мен, добавете и ходене на работа, странична работа, ежедневни дейности и здравословно количество сън).
След като всичко е подготвено, се търсят едни дупки във времето, в които да скоча с всички материали (най-често от 21 до към 1-2). И така, пускам нещо за фон и изчезвам не само във времето, ами и в пространството, потапям се в един вълшебен свят, изчиствам си главата от всичко и гледам как под ръцете ми изниква нещо, което уж е трябвало, но си има собствен живот и си върви по неговото си течение, макар то не винаги да е и по моето, и вместо да оформям нещото по себе си, както го искам, често става така, че аз се нагласям спрямо него, усещам как ме изпълва с радост, осмисля времевата дупка и ме кара да изпитвам силни емоции - от всякакъв тип (все пак не всичко върви по вода винаги). А когато очите ми започнат да се затварят си лягам напълно удовлетворена, дори когато не съм направила и 1/3-та от предвиденото (ако е имало план - объркал се е :) ).
След като някоя сутрин се събудя и си кажа "готово е" следват снимките. Те искат малко муза и подходяща светлина, макар не винаги да успявам да срещна двете условия. Избор на най-подходящите кадри, лека обработка, надпис, качване... и вече имаме снимката.

Но тя не е най-важната. Макар да отнема много часове и работа да се стигне до нея, най-важното за мен е, че съм дала нов живот на няколко листа хартия, осмислила съм някаква част от времето си, накарала съм някого да се почувства радостен или специален, вложила съм положителна енергия, която рано или късно се връща, дала съм частица от себе си и съм намерила (нова) такава.

Изводът е един - зад всичко стои...
Сърце!


И след тези думи, малко снимки на картички, които направих по време на отпуската и две от Арт базара в бар Гоблет, в който се включих в неделя.




Пожелавам ви прекрасни последни дни от август!
Усмивки,
Кари


3 коментара:

Danina каза...

Ей, Кари, искрено ти се радвам! Креативен млад човек, с толкова различни идеи, който се различава в тълпата!

КаРи каза...

Благодаря за оценката, Дани! Напоследък бягам от "масата", не пиша коментари под публикации, което се отразява до голяма степен и на появата на такива тук. Искрено се изненадах и зарадвах на това, че не просто си се отбила тук, ами и си отделила време за коментар!

Danina каза...

Кари, аз често се отбивам по блоговете, но като че ли коментирам повече във фейсбук.... за съжаление, макар да знам, че коментарите в блога и фейса носят различен вид радост. Коментарите ми обаче винаги са искрени, ако нещо ми хареса - казвам го, ако ли не си мълча ;)