Квилингът (Quilling или Paper Filigree) е вид изкуство, в което се използват хартиени ленти, които се навиват, оформят и залепват, за да се създадат различни дизайни. Хартията се навива с помощта на специален уред, в България го наричаме жаргонно “навивачка” (използваме клечка за зъби, разрязана в единия край или игла със счупено в горния край ухо или всяко нещо, което може да се пригоди за целта; в чужбина си имат специален уред). Името на това изкуство идва от “quill”.
Хартията се навива, отпуска се до желания размер, залепва се в края и се оформя в някоя от основните форми:
Хартията се навива, отпуска се до желания размер, залепва се в края и се оформя в някоя от основните форми:
Елементите се подреждат във вид на цветя, листа и други орнаменти, наподобяващи изделия, оформени от желязо (“ironwork”).
Това ми напомня, че като малка обожавах да гледам как се правят метални орнаменти... С хартия е по-лесно.
По време на Ренесанса, френски и италиански монахини и монаси използват квилинга за украса на книги и религиозни предмети. Най-често използват ивици хартия изрязвани от позлатените краища на книгите. Тези позлатени хартиени ленти се навиват за създаване на квилинг форми.
Според други източници това не е вярно, т.к. по онова време копията на Библията били твърде малко (едва около 1455 година Йохан Гютенберг изобретява подвижната печатарска машина и на година се печатали около 180 библии, като всяка била ръчно рисувана), а и едва ли някой монах би осквернил по този начин Свещената книга или която и да е книга. Няма как да се докаже от къде произлиза квилинга, но поне се опитах да изкажа някои теории. За съжаление няма много запазени хартиени произведения – все пак хартията лесно се унищожава, податлива е на влага и опожаряване. Възможно е квилингът да е възникнал наистина много много отдавна, след изобретяването на хартията някъде в Далечния Изток.
Има множество антични реликви, изработени с помощта на тази техника, но повечето, които могат да се видят днес на снимки датират от 19ти и началото на 20ти век.
Тази снимка също дава добър historical background за използването на квилинга – шкафче, принадлежало на Джордж III.
През 18-ти век квилингът добива популярност в Европа, когато дамите от висшето общество започнали да се занимават с него. Това било едно от малкото неща, които те можели да правят без да преуморяват умовете си или благородния си нрав. Квилингът се разпространил и в Америка по време на Колониалната епоха.
Квилингът намира приложение за декориране на дамски чанти, картини и рамки, кутии, дори мебели.
В края на 18-ти век квилингът губи популярност, т.к. се считало, че жените могат да се занимават с по-полезни неща. Дали за това или поради други социално-икономически фактори, квилингът постепенно замира по време на Викторианската епоха, но се съхранява благодарение на шепа отдадени на изкуството хора. Интересът към него се подновява към 1960-70 година.
А днес, поради нарастващия интерес към изработката на картички, албуми и други неща от хартия, квилингът се разпространява все повече, като преминава през много трансформации и техниката, стиловете и материалите се променят с годините. Вече съществува дори 3D – квилинг (нещо, за което все още се чувствам малка.
Това ми напомня, че като малка обожавах да гледам как се правят метални орнаменти... С хартия е по-лесно.
По време на Ренесанса, френски и италиански монахини и монаси използват квилинга за украса на книги и религиозни предмети. Най-често използват ивици хартия изрязвани от позлатените краища на книгите. Тези позлатени хартиени ленти се навиват за създаване на квилинг форми.
Според други източници това не е вярно, т.к. по онова време копията на Библията били твърде малко (едва около 1455 година Йохан Гютенберг изобретява подвижната печатарска машина и на година се печатали около 180 библии, като всяка била ръчно рисувана), а и едва ли някой монах би осквернил по този начин Свещената книга или която и да е книга. Няма как да се докаже от къде произлиза квилинга, но поне се опитах да изкажа някои теории. За съжаление няма много запазени хартиени произведения – все пак хартията лесно се унищожава, податлива е на влага и опожаряване. Възможно е квилингът да е възникнал наистина много много отдавна, след изобретяването на хартията някъде в Далечния Изток.
Има множество антични реликви, изработени с помощта на тази техника, но повечето, които могат да се видят днес на снимки датират от 19ти и началото на 20ти век.
Тази снимка също дава добър historical background за използването на квилинга – шкафче, принадлежало на Джордж III.
През 18-ти век квилингът добива популярност в Европа, когато дамите от висшето общество започнали да се занимават с него. Това било едно от малкото неща, които те можели да правят без да преуморяват умовете си или благородния си нрав. Квилингът се разпространил и в Америка по време на Колониалната епоха.
Квилингът намира приложение за декориране на дамски чанти, картини и рамки, кутии, дори мебели.
В края на 18-ти век квилингът губи популярност, т.к. се считало, че жените могат да се занимават с по-полезни неща. Дали за това или поради други социално-икономически фактори, квилингът постепенно замира по време на Викторианската епоха, но се съхранява благодарение на шепа отдадени на изкуството хора. Интересът към него се подновява към 1960-70 година.
А днес, поради нарастващия интерес към изработката на картички, албуми и други неща от хартия, квилингът се разпространява все повече, като преминава през много трансформации и техниката, стиловете и материалите се променят с годините. Вече съществува дори 3D – квилинг (нещо, за което все още се чувствам малка.
Горните снимки са взети от тук:
Днес квилингът се радва на голяма популярност, макар в България все още да не е широко разпространен. Използва се за украса на сватбени покани, картички, кутии, за направата дори на картини. Квилинг-творби могат да се видят в художествени галерии в Европа и САЩ и е изкуство, практикувано в цял свят.
Макар много хора да се отнасят с пренебрежение към това хоби (или изкуство), броят артисти, които преоткриват потенциала на квилинга расте. В чужбина дори има галерии, които се опитват да “прокарат” квилинга.
Като източници за моята кратка историческа справка използвах:
http://en.wikipedia.org/wiki/Quilling
http://www.gemstatequilling.com/history.php
Лично аз научих за квилинга от хоби-форумите на bg mamma – там може да прочетете много полезни съвети и да видите прекрасни творби на сръчни българки.
Искрено се надявам някой ден в България квилинг-маниаците да сме повече. И както предупреждават във форума:
Внимание! Квилингът води до пристрастяване!
Макар много хора да се отнасят с пренебрежение към това хоби (или изкуство), броят артисти, които преоткриват потенциала на квилинга расте. В чужбина дори има галерии, които се опитват да “прокарат” квилинга.
Като източници за моята кратка историческа справка използвах:
http://en.wikipedia.org/wiki/Quilling
http://www.gemstatequilling.com/history.php
Лично аз научих за квилинга от хоби-форумите на bg mamma – там може да прочетете много полезни съвети и да видите прекрасни творби на сръчни българки.
Искрено се надявам някой ден в България квилинг-маниаците да сме повече. И както предупреждават във форума:
Внимание! Квилингът води до пристрастяване!
2 коментара:
If you decided to use my photos to illustrate your article, I would at least expect a link to my blog or photostream.
Hey,
I am really sorry to have missed doing that. I really like your art and as you can see I have given links to all the sources. Now i will set everything right.
I hope you will accept my apology.
Keep doing great things!
Публикуване на коментар